Няма свобода на словото. Още повече в двуполюсен свят. Свободата на словото, баце, винаги е била красива лъжа. Нарочно написах “баце”, та да разведрим тая скръбна вест. Свободата на словото е надпреварата на Щатите и СССР за Берлин. Коя част да е по-лъскава. Едните - червено знаме със звездичка, другите синьо - с много звездички… Свободата на словото е нещо като витрина в луксозен магазин – виждаш я, но не можеш да я имаш. Говори се за нея във всички демократични речи, пише я във всички конституции, но в реалността я няма. Или ако я има, тя работи само докато не стъпиш накриво. В двуполюсен свят няма място за нюанси. Няма среда. Няма „може би“. Или си с нас, или си против нас. Избираш страна, иначе тя те избира вместо теб. Ако кажеш нещо, което не се вписва в официалния наратив, ставаш проблем. Ако си задаваш въпроси – също. Цензурата вече не е груба сила, тя е култура. Системата няма нужда да те наказва директно – обществото само ще те заглуши. Ако Чернобилската авария е била информационно затъмнение, то ковид беше наводнение. Знаеш ли как да реагираш? Аз не. Нема ваксина за тая работа, сори… Социалните мрежи? Голямата илюзия. Дават ти платформа, но не и глас. Позволяват ти да говориш, но само ако не казваш неща, които дразнят грешните хора. Ако излезеш от позволените рамки – бан, блок, тишина. Критично мислене? Опасна зона. Най-лесният начин да си навлечеш проблеми е да не си достатъчно категорично „за“ или „против“ нещо. А медиите? Те отдавна не са гласът на обществото, а на онзи, който плаща повече. Истината не продава, сензациите – да. Няма значение фактите, важно е кой крещи по-силно. В единия лагер ще ти кажат, че си „прогресивен“, в другия – че си „заблуден“. Днес си “мурзилка”, утре си “жълт планктон”, или беше жълто-син. Цветовете се менят… Но и двата лагера искат едно и също – контрол. Едните биха вкарали Вацо в Сибир за вицове, другите биха ме вкарали в Скрабирия мютнат, сдъвкан и кенсълно изплют. Свободата на словото не означава просто да можеш да говориш. Означава да можеш да говориш и да останеш част от обществото. Днес можеш да кажеш всичко – но ако не е правилното нещо, ще те зачеркнат. Ще станеш невидим. В свят, разделен на две, думите са опасност, а тишината – инстинкт за самосъхранение. Ту-ту-туууууут.

"Днес можеш да кажеш всичко – но ако не е правилното нещо, ще те зачеркнат. Ще станеш невидим. В свят, разделен на две, думите са опасност, а тишината – инстинкт за самосъхранение."
Въпреки скръбната вест, баце, четенето на публикацията беше удоволствие! Благодаря! : )