Здрасти, бако. Па съм я. Пра"и ми впечатление, че бая народ от короната навам не са пътували, или просто са позабравили къ се пътува. За тех са тия неколко ред, че се постара"ам да не се увличам, отплесвам и да не преджвъвквам с ирелевантнти чуждици. Е- те. Пътувнье. Летище. И как да го опишем правилно в социалките. Трипчето, бате. Ихуууу. Почваш отдалеч. Букването. Точно така – букването. Как си резервирал, през кви перипетии си минал, колко си се озорил да натиснеш тия пет бутона „агрий“ и как камък ти е паднал от сърцето да достигнеш мечтаната дестинация – Аликанте/Бари/Карлсруе. Карлови Вари много ми е кеф да го вмъкнем некъде, ама... Крал Карл крал кларинети или квобешетам. Чарлз на испански е Карлос, па Уилиям е Гилермо. Толкоз за кралските особи. Сега... Букнал си, пофалил си се. Ама това не е достатъчно. Не е лошо да питаш ората, себеподобните кво толко има за гледанье у Аликанте/Бари/Карлсруе. Наскоро гледах, бате, некв дюд бил в Латвия ли, Литва ли... Не е Естония. И тоя дюд си отснимал некви редени павета по улицата. Сега... Знам, че ние това реданьето на павета не го владе"аме млогу-млогу, ама и че у по тия държави друго освен перфектно редени павета по улицата – нема. Добре де, има. Веднъж ме води"а на некви гробище там, близо до Вилнюс. Толкоз за Байкалските държави, да видите, че и баце ви Вацо владее географията и е изръшкал пол"вин Европа. Та кво има по Аликанте/Бари/Карлсруе. Това уикипедия, трипадвайзър, десет от десет туду в Аликанте/Бари/Карлсруе са за баламите. Секи мое да го гугълне. Ама да питаш кво има да се праи тама си е друго. Я, че ви каем. Има една главна с магазинье – Почва с ейч ен ем. И от ньеа като фанеш – директно към оня замък на високото. Те ви две от пет, другите три си ги дирете вие. Та букнал си, рисърчнал си. Пакваш. Питаш подоробно у социалните мреже кви баш размери на раници влизат у изикваньята на БлайндЕр, че нали помниш оная мешка, войнишката, къде пише КоЯn с химикалка на ньеа, да я зимам ли са, да не я ли зимам... Къ да е. Пакваш, задължително снимаш добре подреденото куфарче, после мое си го нагньетеш като ръгана чушка с боб, баце. Ама е важно да имаш една представителна снимка. Те така, за секи случай. Тинтири-минтири, ала-бала и идва денят с главно Т. Не ме питайте що, праи"м се на инетересен, ако сакате по-убава исторя си напишете па вие. Идва тоа ден, къде требва да идеме на трипче, да видиме родата, или просто така да си поседиме у поза, къде ни липсва от къ сме били у околоплодните води на макя си. Задължителен пост у социалките „Най-трудно се намират: -икигай -g-Point -ключове за кола, баш преди да тръгнеш за летището“
Хем малко загадъчно, хем да се сетят по-имните. За джи точката, сакам да кажем. Намирал съм я. На статия у Уикипедия... Чекай, че тоя текст требваше да е забавен, а стана като български стендъп... Ама поне е свежарка. Та отиваш на летището и там „Отвори очите и ушите си, братко“ Там трябва да опишеш всичко, което виждаш. С тон „дразни ме“, и от време на време слагай „вие, българите“ или съкращавай беге. Начи, я не съм много голем патриот, деа, неко път псувам като каруцар, ама поне ме не мрзи да съращавам името на дръжавата на „беге“. Давам пример. Знам, че сте интелигентни читатели, еле па щом сте стигнали до тоя ред. Пример „Некви деца си играят с гумено пате и викат. Родителите им си гледат в телефоните. Българска работа. Така не съм се дразнил от студентските години.“
Летищата са големи пространства, където можеш да видиш безброй ситуации, и различни хора с които да се насладиш на живота. Това изречение прилича на написано от chatGPT. Не го слушай. Ти въобще си живял в гората, последните години не си се срещал с хора, напълно асоциален си и идея нямаш как да издържиш 3 часа с непознати люде. Точно така. Датс дъ мууд. Или беше дъ спирит. Се тая. Спирит мууд. Спирумуд. Спирулина. Ама на това му мина модата. Та отиваш на летището нахъсан като ония ненормалници от „Вагнер“ на път за Бахмут. И ти си войн, бате. Отиваш да се ръгаш там на приорити бординга, да фърчат некви шишета и биберони, да ти подритват седалката некви пишлемета, некви да ти пускат чалга – без слушалки. Ужас некв. Казвам ти. Сичките тия наглед всекидневно случващи се ситуации в публичният транспорт така требва да ги опишеш, че и руски трол от нета да ти съчуства къде си попаднал. Огледай се. Има много хлеб за писанье на мрън-мрън постове. Ай, я бегам, че ма чекат на гейта. Таман ми каза"а името на лаудспикъра, за по-възрастните – високококооко, абе говорител. Да ръкопляскате на кацанье.
