Хората напоследък ги мързи да гледат.

Преди ги мързеше да мислят, сега ги мързи и да гледат. И си влачат краката като ходят. Станали сме коне с капаци и повтаряме като папагали некви кофти заучени фрази. И тия, и ония. И я. Немат цвет, немат и партия. Едно нещо обединява и млади, и стари. Това е изразът “еди к’во ще стане”. Чувал съм го хиляди пъти. Не е излекувал хиляди хора, докторе. Имам право на глас от “костово време”. “‘Наеш ли к’во ще стане, ако не е Костов?”. Знам. Същото. Знам кво стана и с “знаеш ли кво ще стане, ако не е Царя”, знам и “Наеш ли, ако не е Станишев”, знам и “ама, ако не беше Бойко…” Знам. Знам. Трябваше ми да гугълна “Академик” за да се сетя как се казваше един от последните “наешкошестане”-та. Толкоз и за него. Па и за мене, де. Измил съм чиниите. Пущил съм си по-радикалните песни на Muse. Сега ще ви разясним международното положение фор думис.

Хората обичат да правят някакви елементарни причинно-следствени връзки. “‘Наеш ли, ако Тръмп стане президент и войната в Украйна ще свърши..” Не, бако. Нема. Ще свърши, когато Володимир и Владимир седнат на една маса. Или легнат. С цветя около тях. Поне един от двамата… дотогава ще е така. Ще се бомбят един друг и ще се бият за всеко едно село Нахуйна Коховка. Жалко за обикновените хора.

“Наеш ли кво ще стане, ако (не) приемем еврото?” И тия, и ония. Скъпи сънародници, имам една добра-лоша новина. Все тая е кво пише на парите, когато ги няма. Няма да станем “Рай на Балканите”, ако го приемем. И да вием “на умрели” нема смисъл, ако не го приемем. Има ли инфлация? Има. Ще я има ли и с еврото? Ще има. Ще лови ли някой “риба в мътна вода”, когато сменим? Сто процента. Двеста процента ще обвиним еврото тогава. Имат ли интереси и двете страни теглещи въжето? Имат. Платен коментатор ли е “бащата на валутният борд”? Да. В евро.

Ако не бяхме дали еди-коиси пари на еди-кой си - за нови коли на ченгетата, за Украйна, за бежанци, инсърт каквото си поискаш друго, сега щяхме да ги дадем на опожарените села. Тц, нямаше. Всичко струва пари. Кофти ми е да го кажа, ама е така. Огледайте се около вас. Всеки иска и да му е чисто, и полицията да е читава, и някаква солидарност с онеправданите. Не ги решаваме ние тия пари. И по-добре. Щото сме подвлатни на емоции и всяко чудо е за три дни. Или за един фийд. И между тия горните събития няма никаква връзка. Къде е гаранцията, че ако не купим коли на пожарникарите, ще има за потършевшите от следващото наводнение. А катаклизми ще има. Вервайте ми, уважаеми сънародници. Поне колкото на тир, когато дава десен мигач...