Имало едно време един крокодил на име Кроко. Кроко живеел в малка локва близо до улицата. Много обичал да си пее докато “удря една прахосмукачка” парчето “Ауър хаус ин дъ мидъл ъф дъ стрит”. Нямал любим филм, нямал и любим актьор, щото всичко било преходно. Имал любими джапанки. Локвата на Кроко била достатъчно дълбока, за да му осигурява удобство и спокойствие, но не достатъчно голяма, за да може Кроко да разгърне своята истинска същност и потенциал. Това е, мили деца, не всеки път желанията съвпадат с възможностите ни, но дрийм биг. Така си манифестирал Кроко и очаквал имотният балон в столицата всеки момент да се спука и да си намери по-приятно местенце. Всеки ден Кроко наблюдавал как минават коли, хора и дечурлига, които играели на улицата. Той мечтаел да види какво има отвъд тази улица, но страхът от непознатото го спирал. Кроко бил свикнал с удобството на своята малка локва и се притеснявал, че в големия свят може да се сблъска с опасности. С две думи - ич не искал да излиза от зоната си на комфорт. А Кроко правел каквото може. Въпреки че бил малко интроверт. Интроверт, на което читателите от поколението с “по-щастливото детство” викали “темерут. Кроко като всеки милениъл се самодиагностицирал и правел както може, та да е сошъл. Бил на два-три семинара на Юли. Гледал рийлове на Невена Цонева в инстаграм, дори следвал Кобилкина, ама тя била в таргетната група на другите крокодили. От цялата тая работа Кроко разбрал поне какво е манифестация три-шест-девет. Един ден, докато наблюдавал от своето място, Кроко забелязал, че малко котенце е попаднало в беда. То било заседнало в дълбока дупка на улицата, останала като наследство от предната кметица и не можело да се върне обратно на безопасно място. Кроко знаел, че трябва да направи нещо, за да помогне на котенцето, въпреки страха си. Събрал смелост и мотивейшън и излязъл от локвата. Преминал през улицата внимателно и стигнал до котенцето. Отворил устата си, като внимавал да не го нарани, той успял да го освободи и го върнал на безопасно място. Котенцето благодарило на Кроко с топло мъркане и той осъзнал, че светът отвъд локвата не е толкова страшен, колкото си мислел. След този ден, Кроко започнал да излиза по-често, да изследва околността и да се наслаждава на нови приключения. Но един ден го видели съвестни граждани, които го репортнали пред РЗИ. Това изненадало всичко, защото столичани мислели, че единственият рептил седи на диванче и дава акъл от “Левски Г”. Та РЗИ се чудели какво да го правят, мотали го от институция през институция, най-накрая президентът му дал гражданство и Кроко се явил на Олимпиадата. Там аха да вземе медал в плуването, но се оказало, че в Сена имало ешерихия коли. Жалко наистина…
- дрийм биг = имай големи мечти
- манифестирал = реализация на желания
- милениъл = човек, роден от ок.1980 до ок.2000
- сошъл = обществено участие
- мотивейшън = подтик
- репортнали = сигнализирали
- рептил = влечуго
- интроверт ≠ винтоверт