Добре дошъл в Уикипедия – онова виртуално блато, което се преструва на енциклопедия. Тук всеки може да бъде експерт, всичко е вярно… докато не се окаже, че не е, а на всеки 10 минути някой те моли да дадеш пари, сякаш си в дигитална версия на „Цариградско шосе“ с картонена табелка: „Помогни ни да запазим достъпа до нещо, което може би е вярно.“

 

1. Място, където всеки е експерт… по всичко

 

Имаш ли клавиатура? Честито – вече можеш да пренапишеш историята, физиката и биографията на някой известен човек! Защо да се доверяваме на книги и академични изследвания, когато някой с псевдоним като NeoXPro88е редактирал 300 пъти статията за Първата световна война? Демокрация на знанието, казват. Аз го наричам анархия с HTML код.

 

2. Неутрална гледна точка… ако я одобри вътрешният култ от редактори

 

Пишело, че се стремят към неутралност. Звучи благородно. Само че статии се водят от шепа хора с безкрайно свободно време и още повече комплекси. Те решават кое е „неутрално“ – и ако не си съгласен, ще гледаш как редакциите ти изчезват по-бързо, отколкото можеш да кажеш „цензура“. Мислиш, че можеш да участваш в дискусия? Може – но само ако си готов да бъдеш обруган от човек с профил от 2009 г. и 40 000 редакции по теми, които никой не чете.

 

3. Съдържание на късмет – рулетка между гениално и абсурдно

 

Някои статии са добри. Други са толкова пълни с грешки, че ако учител по история ги види, ще получи нервен срив. Понякога четеш добре структурирана информация. Друг път попадаш на нещо, което звучи като курсова работа, писана с Google Translate и копи-пейст от три блога. Надеждността варира повече от Wi-Fi сигнал в планинска хижа.

 

4. Българската версия – три реда, една правописна грешка и цитат от форум

 

Да, има и българска Уикипедия. Уж. Там статии се броят на пръсти, половината са за села с по 12 жители, а другата половина – съкратен превод на английски с ужасяващ синтаксис. Понякога имаш чувството, че някой просто е диктувал на малко дете, докато то е печатало със затворени очи. И въпреки това… се цитира. Навсякъде.

 

5. „Само за секунда… Можеш ли да дариш?“

 

Най-доброто за финал. Отваряш статия – и бам! – огромен банер, червен като аларма: „Уикипедия съществува благодарение на добри хора като теб!“Или още по-драматично: „Ако всички дарят само по 2 лева…“ Да, защото когато четеш нещо, което може би е вярно, е съвсем логично да финансираш това преживяване. Все пак трябва някой да поддържа сървърите, върху които се разиграва този информационен театър.

 

 

Уикипедия – уж свободна, уж точна, уж неутрална… но реално е хаос, опакован като знание, при това с финансов рекет в стил „ако не платиш, ще умре интернетът“. Да, понякога върши работа – точно колкото газов котлон в самолет. И ако решиш да я използваш, поне го прави със здравословна доза недоверие и с Google отворен в съседен таб.

Че кога е било различно, а и възможно ли е? Това касае въпросът за истината, а тя е, онова в което вярваш, без значение методът , генерирал вярата ти. Освен това, Заповедта да не се лъже е най трудната от всички, защото присъства в самия метод на мисленето. Има решение, на този проблем с истината, но когато правото на мнение е станало адекватно на правото на лъжата и то в условия на мигновено и масово разпространение, сме обречени повече от всичко. Защо? С лъжата се прикриват всички престъпления, с нея може да предизвикаш унищожителна война, с нея можеш да убиеш повече от всичко. Неглижирането на лъжата е Големия проблем на Човеците.