В начало̀то бе хаос – нито нет, нито ред, ни дори мийм с котка. И тогава рече: – Да бъде Слово! …и Словото стана̀. То беше „Hello, World!“, и го видя, че е добро. Плесна едно „Seen“, направи го статус и сътвори коментарната секция.   Ден първи: Първо отдели светлината от тъмнината. Светлината нарече „Ден“, а тъмнината – „Netflix и чипс“. И се зарадва, че най-сетне може да програмира, без да му болят очите.   Ден втори: Направи небето. Голямо, драматично, синьо и на JPEG-че. Закачи няколко облака за фон и каза: – Да има къде да си качват молитвите.   Ден трети: Раздели водите от сушата. Водите сложи на Instagram – красиво, бляскаво, с филтри. А сушата – на LinkedIn: сухо, официално. Тревата изникна, но още нямаше Вацко, та да си я свие.   Ден четвърти: Направи слънце, луна и звезди, за да имат инфлуенсърите добър “златен час” за снимки. Луната – за поети и хора, дето търсят оправдание, че не могат да спят. А звездите? Те по-късно си направиха OnlyFans.   Ден пети: Създаде бозайници, птици и други същества. Обаче забрави да ъпдейтне антивирусната и се появиха комари. А рибите – те още плуват и мълчат, щото не искат драма.   Ден шести: Сътвори човека. По свой образ и подобие, но с по-малко RAM. После му даде свободна воля и YouTube. И жената – за баланс и потребителско мнение. Даде им райската градина с безлимитен Wi-Fi и едно дърво с надпис: „НЕ КЛИКАЙ ТУК – GDPR предупреждение“   Ама те, нали са хора… кликнаха.   Ден седми: Отвори си един енергиен айрян, пусна̀ си сериалче, па каза: – Почивка. Бал съм го, и я треа чилвям.   Абонаментът му за ChatGPTи бил Basic – с лимит до шест творчески дни. На седмия – сървърът му се рестартира. Та требваше да чека до понеделник, що както всички знаем - може всичко, ама трудно работи с пари.    И видя  всичко, що бе сътворил – и въздъхна: – Добро е… ама къде ми е дистанционното?   Амин. И CTRL+ALT+DEL