Иде национален празник. Най-българският! Sabodi se balgarino! Развей виртуалния флаг, байрактарю. Сложи една рамка на профилната с трибагреника, па си сипи една чаша рикия, да ти стане едно такова мило на душата. „Rodino za tebe te omrqha“, всички умряха па баш заради тебе, бате. И да баш твоите данъци отиват за БНТ и „Хоризонт“, затова дръж им сметка и им слушай/ гледай глупостите. Виж тия глупостии, които четеш сега са „за тия пари – толкова“. Демек – цена-качество, добре е. 4/5. Една звездичка отпада, щото мно"о се отплесвам, бате. Ама обещавам, че един ден ще напиша текст съобразен със сек"ви критики.

Патриотично ми е днеска. Изгладих байряка, лъснах цървулите, сресах калпака. Вчесах се, нищо, че не е неделя. Викам с к"во да изненадам многолюдните ми последователи. С едно колажче на на героите. Ама те много, ва. Не мож ги събера на 600 по 600 пиксела. Текст без снимка. По-евтино излиза. Не че съм се стиснал, ама е криза. Най-важното като пишеш патриотичен текст е да станеш рано. Добре де, може и да не станеш, може да го шеджулнеш да е рано. Това към 5-6. Тогава стават най-големите патриоти, тогава серат най-патриотичните лайна и тогава искат да четат най-патриотичните статуси, докато серат. Живял си напразно, бако, ако некой не си е помислил „Е, такива статуси искам да чета, докато сера“... Честито – задължително. Нема значение, че не си баш сигурен кво се празнува, трябва да поздрвиш останалите от населението. Националните празници са като татуировките – всеки сам си ги приема за себе си и не се пита к"во значат, не е прието да се питат такива неща, молим ва. Може и ударно да почнеш с „О, неразумни юроде!“ ама тука може некой да се обиди. Некой верно ще вземе да се познае, абе недей... После след честитката слагаш онова нещо за това „колко е изстрадал тоя народ“... Такае. Оф, написах го на кирилица. Taka e. Поправих се. Само к-то е различно, да се еба. Но хората ме разбраха. През колко мъки е приминал тоз народ за да се появиш ти, човеко и да напишеше тия неколко реда. След това задължително вкарай това с „предателите“, там с „казана и Ада“, знаеш как е... Най- добре е да си мислиш за Пецата, дет има да ти връща 200 кинта, докато пишеш това с предателствата. Дали пък ти немаше да връщаш на Пецата 200 кинта... Нема значение. За край нещо положително. Примерно. „И все пак ще пребъде“. С ония букви, да. Може и „Бог да пази...“, ама с тия букви.