Не му се спеше, бръкна си в носа. Извади сопол, направи го на топче. Беше толкова тихо, че когато пусна топчето на пода го чу как падна. Стана и отиде безшумно в банята. Правеше го вече двадесет години. Жена му отново не разбра, когато се изниза. Плисна вода на лицето си:
-Добро утро, господин Президент. - каза гордо Веселин Беров на глас. А до вчера беше известен като Весо Юбера. Със сигурност, там на стоянката за таксита до гарата продължаваха така да му викат. Първи ден като демократично избран президент, инавгурация както си требва, а всичко почна на майтап...
Докато останалите таксиджии ходеха за риба, на лов или чукаха, Весо юбера имаше други интереси. По дифолт беше техничар. Като бивш възмитаник на ВМЕИ – инженер, обичаше съвременната техника, с такава страст, че някои психолози биха го нарекли тийн-адълт. Камера си купи от битака още след избухването на демокрацията. Хем за кеф, хем да изкара някой лев от новобрански, кръщенета и пануди. Другият му прякор беше Весо Оператора, но това не беше заради камерите, бе „оперирал“ на един банкет(за по-младите „тиймбилдинг“) Цеца Диспечърката, разбирате що искам да кажа и младите, и старите... Весо беше един от първите с майспейс на стоянката, фейсбук откри още, когато хората споделяха котенца и баници, а не тежка пропаганда... Там във фейса, той намери и магията на споделеното пътуване, гледаше по групите тип „Пътувам за Пловдив“ и цакаше рейсовете с „цената на билета“, двама-трима човека най-много. Няма да се гъчкат сега като сардини, я. Караше ги с личната кола, за да не бие на очи. И пътника – доволен, и Весо прибрал парите. Трябваше да използва тези ниши, които му поднасяще съвременният свят. Новото нормално, дет викаха по телевизора. Бе, нормално... Дей"ба и пандемия и световен заговор.
Та, тая пандемия много разбърка картите. А и картите си беха шит, колкото по бъркаш в едно лайно, толкоз повече се размирисва... Стей хоум, „да станем по-добри“, ние помагаме, къртете пейки, нема страшно. Такива слогани имаше, ама вие сте млади и не помните... Слогани и хаштагове – много, ама работа – никаква. Бензина резко повтине, не като сега... Кой да караш, като всеки си е по къщите и чака края на света. В отчаянието си Весо се завърна към хобито си да снима видео с камерата. Нямаше ни пристануши, ни сватби и започна да снима себе си. Като младите. Снимаше и качваше в тубата. И докато колегите му го мислеха за изперкал, а жена му започна да се притеснява, Весо стана виръл явление. Проста концепция – говореше това, което говори на клиентите си. „Какво е било по байгошово време“,“какво е съдържанието на истински асфалт по пътищата“, „що в Германия дюнерите са по-яки“,„що Бандерас зима по 20 милиона на филм“ и подобни. Тая ниша се оказа незапълнена и ютуб се възпозваха максимално от този сладкодумен чичко. Хората може и да не се возиха в таксита, но гледаха видеа в интернет. Огромно количество стрийминг. За няколко месеца Весо Юбера и едноименният му канал минаха милион потребители. Весо снимаше видео, след видео с амбицията на руска фигуристка тийнеджърка, наказана от допинговата комисия на Олимпийският комитет. Напипа и народната струна – маските, кой искаше тия задушаващи парчета плат на лицето си. Намордници! Маските са за да мълчите! Кем трейлс - пръскат ни отгоре. Това бяха новите слогани, това с „да станем по-добри“, там си и остана...
Народът се кефеше на Весо и Весо се кефеше на тоя буден народ. Одобриха ваксината и Весо откри в нея възможност. „Не на ваксините!“. Уреди се с връзки да се ваксинира при първа възможност, но публично упорито ги отричаше. Вече беше стар инфлуенсър и знаеше, че подобно признание би му коствало няколко хиляди фолоъри. Ваксинираните хора, може би имаха по-голям шанс за оцеляване, ама пък не глеадаха видеата му. К"во като са живи, всеки лайк има значение, всеки коментар из потеншънъл ингейджмънт. Стараеше се да не обръща много внимание на коментарите, даваше няколко стимулиращи сърчица и дотам. Гледаше ги, но не се впечатляваше. Докато не видя един коментар, който промени животът му на инфлуенсър-таксиджия, и историята на една малка балканска държава. „Ти що не станеш президент. Бих гласувал за теб“
Весо Юбера получи оня момент на умиление, някакъв непознат човечец, който не му беше роднина и не го беше возил на аванта в таксито искаше да гласува за него. Да се впусне в политиката... Със сигурност щеше да направи видео на тема „Аз президент“. Речено-сторено. Сложи едно старо сако, ръкавите му бяха окъсели, но видеото беше в близък кадър, нямаше да личи. Една разхлабена вратовръзка и започна. Представи си, че прави новогодишното обръщение. Без да чете на аутокю. Точно така „чете“, не знам президент да не е „чел“ новогодишна реч. Такива речи в „стил Кенеди“, че да останат за поколенията не сме имали, поне не до Веселин Беров. Весо каза всичко, което искаха да чуят последователите му. За кризата, за липсата на перспективи, за ширещета се корупция. Какви бяха неговите решения за тези проблеми, не каза. Но звучеше искрен. Това бе най-важното. Завърши с „Бог да пази Родината“ и сложи ръка на сърцето. Това бе, най-сложното от записа на видеото, тъй като винаги бъркаше къде баш бе разположено сърцето в човешкия торс. Закле се. И... Това видео спря интернета. 20 милиона гледания. А по „ония тефтери“ са четири милиона гласоподаватели. Весо си „оправи живота“ от един път само от гледания в ютуб. Славата също не го подмина - разпознаха го в магазина, на пазара. Демонстративно носеше маска на врата си. „Бог да пази Родината“ беше навсякъде, а президентската кампания не бе започнала. Весо Юбера беше човек на думата и започна да се готви за избори. Настоящият президент и партиите от парламента не му обърнаха внимание. На никой не му се занимаваше, понеже вторият мандат на президента изглеждаше в кърпа вързан. Състезание с един кон. Имаха Весо за поредният хахо. Някакви журналисти се опиртаха да го поканят в сутрешните блокове, но Весо ги отряза - вярваше само на своят монтаж и на ютуб. В следващата сесия събра необходимата за кандидатурата подписи. Плати си таксата и се обяви против статуквото. Някои независими медии го обявиха за антисистемният играч. Социолозите продължаваха да му дават максимум един процент, когато въобще говореха за кампанията. А оставаха две седмици. Весо обяви програмата си – спиране на ваксинацията, премахване на маските, отваряне на дискотеките. Неща, които живо интересуваха народа. Обяви референдум – за маските, за ваксините, за дискотеките. Направи още едно- две видеа от таксито и напомпа рейтинга си. В деня на изборите направи лайв видео, селфи от тъмната стаичка и пусна бюлетината. Останалото – по старому. Направи два-три курса. „Имаше лапканица на гарата“ и „Младост се евакуираше“, както казваше диспечерката, имаше и бъзици от останалите на стоянката, но Весо не им обръщаше внимание. Резултатите обявиха в 7 и тогава всички разбраха за Весо. Настоящият президент печелеше с минимална преднина пред вторият кандидат независимият инж. Веселин Беров. Шок! БоНба! Балотаж след седмица. Давид срещу Голиат. Опозицията се провали отново, не че се напъна особено... Президентът даде интервю, говорейки за „стабилност“, не му е „сега времето“ и че в криза не е време за популизъм, което си беше популизъм... Весо не каза нищо, сам не повярва на резултата. В деня след изборите дори не излезе от панелният си апартамент. Долу чакаха репортери, които не му обръщаха внимание само допреди седмица. Мина един ден и Весо благодари на избирателите си в интернет и хвърли ръкавицата към настоящият президент. Публичен дебат в ютуб. На живо. Във весовият канал. Президентът отказа, бил президент на всички граждани, а не някакъв инфлуенсър. Весо упорито избягваше медиите и говореше против „статуквото“. Това вдигаше акциите му още повече. Дойде вторият тур. Опозицията застана зад президента. Съпрайз, съпрайз. Вървяха глава до глава в предварителните прогнози. Деня на балотажа. Паралелно преброяване – победа за настоящият президент в рамките на статистическата грешка. Явно вотът от чужбина, беше решаващ в крайна сметка... Тая нощ никой не спа. За пръв път от „онова американско лято“. Преброиха всички гласове и обявиха „Веселин Беров – президент“
-Добро утро, господин Президент...
следва продължение
